Те играха за страната си на 20 години. До 40-те си години те са имали ранна деменция след занимания с този физически спорт

По времето, когато Аликс Попам беше навършил 30-те си години, той намираше някои ежедневни задания за объркващи и сложни.

Съпругата на Попам, Мел, щеше да беседва със брачна половинка си и час по-късно той нямаше да има „ никакъв спомен “, споделя той пред CNN Sport.

„ Отдавах го на децата, ежедневния живот – намирах извинения “, споделя Попам, в този момент 44-годишен татко на три деца и притежател на бизнес.

Тогава през септември 2019 година Попам отиде на колоездене, изгуби се и загуби схващане.

Бивш професионален играч по ръгби, Попам стартира да играе спорта на четиригодишна възраст и той бързо се трансформира в живота му.

„ До шест-седемгодишна възраст разбрах, а и хората схванаха, че съм много добър в това “, Пофам, който е играл за най-хубавите клубове във Франция, Уелс и Англия и е представлявал родната си страна, Уелс, на два международни шампионата по ръгби Чаши.

„ Моят спомен за игра и съответни игри … в действителност не е там. Нямам усеща или мемоари да съм бил на игрища “, споделя той.

Лени Уудард следва сходна траектория на Пофам, започвайки ръгби на 10.

И двамата продължиха да изкарват прехраната си от спорта, който обичаха.

По времето, когато доближиха 40-те си години, професионалните им спортни кариери завършиха и както Уудърд, по този начин и Попам, както и техните фамилии, скоро видяха, че нещо не е наред.

Уудард работел като продавач и почнал да изпитва проблеми, сходни на сънародника му.

„ Губех визия за диалозите. Хората ми споделяха нещо и по-късно забравих какво споделиха, трябваше да ги помоля да повторят въпроса “, споделя Уудард, който представляваше Уелс в двата кодекса по ръгби на съюза и лигата.

„ Бих не запомнил името им, макар че бях приказвал с тях две минути преди този момент “, споделя 47-годишният Уудард.

И двамата мъже посетиха лекари и след месеци получиха една и съща опустошителна вест: освен че имат ранна деменция, само че също по този начин и евентуална хронична травматична енцефалопатия (CTE), невродегенеративно заболяване, обвързвано с повтаряща се контузия на главата.

Попам беше единствено на 40, а Уудард на 45.

Невродегенеративното мозъчно заболяване CTE, което може да бъде официално диагностицирано единствено след гибел и аутопсия, е патологично белязано от извънредно струпване на протеин, наречен Tau, в мозъка, който може да деактивира невропътищата и да докара до разнообразни клинични признаци, в това число загуба на паметта, комплициране, нарушена преценка, експанзия, меланхолия, тревога, проблеми с контрола на импулсите и от време на време суицидно държание.

Popham и Woodard са двама от повече от 450 сегашни и някогашни играчи на ръгби, които в този момент са се включили към дело за предприемане на правни дейности против световния ръководещ орган World Rugby и националните управителни органи на Англия и Уелс, Ръгби футболния съюз (RFU) и Уелския Ръгби съюз (WRU).

„ Екзистенциална опасност “ за играта

Адвокатите на ищците споделят, че е имало неуспех в отбраната им от трайни пострадвания, породени от повтарящи се пострадвания на главата и разтърсвания по време на кариерата им.

Тези управителни органи, настояват ищците, „ са били небрежни, като не са подхванали рационални дейности, с цел да защитят играчите от трайни пострадвания, породени от повтарящи се удари с мозъчно и суб-сътресение “, съгласно прессъобщение, изпратено до CNN Sport от юристите на ищците.

Ричард Бордман, юристът, представляващ ищците, сподели пред CNN Sport, че това предизвиква „ екзистенциална опасност “ за играта.

В взаимно изказване, изпратено до CNN Sport, World Rugby, RFU и WRU обявиха, че не могат да разясняват настоящите правосъдни процедури.

„ Благосъстоянието на играчите беше и ще продължи да бъде наш главен приоритет и ние непрекъснато се стремим да защитим нашите играчи, действайки въз основа на науката и доказателствата, прилагайки нашия проект от шест точки, с цел да превърнем ръгбито в най-прогресивния спорт в света в тази област, “ те споделиха.

Организациите означиха, че спортната оценка на пострадванията на главата (HIA) по време на игри, които следват триетапен развой за подкрепяне на идентифицирането, диагностицирането и ръководството на удари в главата с капацитет за мозъчно разтърсване – са 90% прецизен при диагностициране на мозъчно разтърсване, цитирайки публикация, оповестена в научното списание Springer.

Но специалистите предизвестяват, че сходни протоколи в действителност не се занимават с казуса със спортове, основани на конфликти и повтарящи се контузии на главата.

„ Що се отнася до мозъка, няма значение какъв спорт се играе “, сподели Майкъл Грей, невролог от Университета на Източна Англия, пред CNN Sport. „ Ако получим удар по тялото, който предизвиква разлюляване на мозъка вътре в черепа, това ще докара до известна щета. “

Крис Новински, консултант на Асоциацията на играчите от Националната футболна лига (NFLPA) и основен изпълнителен директор-основател на Concussion Legacy Foundation, сподели пред CNN Sport, че протоколите за пострадване на главата би трябвало да надвишават лекуването на мозъчно разтърсване.

„ Има доста права линейна взаимозависимост сред ударите на главата и CTE. И има изследвания, които допускат, че за всяко едно разтърсване на американския футболист ще имат 300 удара, които са по-тежки от това разтърсване “, сподели той.

„ Има доста права линейна взаимозависимост сред ударите на главата и CTE. И има изследвания, които допускат, че за всяко разтърсване на американския футболист ще има 300 удара, които са по-тежки от това разтърсване.

Крис Новински, основен изпълнителен шеф на Concussion Legacy Foundation

Новински, кечист от World Wrestling Entertainment (WWE), станал невролог, изяснява, че защото мозъкът няма болкови нерви, човек не може безусловно да усети по кое време е